Предпоследният път, когато се замислих що е то нещастието, беше докато наблюдавах един млад и потънал в нещастие (и дим от пура) човек пред мен, с дилемата дали да иде на бала си с "малкия си мерцедес" (разбирай нещо сплеснато, само с две врати), или с "големия си мерцедес" (визирам нещо джипообразно).. Имайки предвид угрижения му вид, се запитах дали няма нещо погрешно в моите представи за мъка....

..... До последният път, когато миналата седмица пълноцветната представа за нещастие се пропи във всичките ми сетива! Изпълнени с оптимизъм родители ми обясняваха колко добре се чувстват в неизмазаната си къща и три стаи (една, от които без нито една мебел) ..и как таткото е имал толкова успешен сезон на работа, че е успял да купи няколко теракотени плочки (за стената зад печката)... а майката е могла да остане вкъщи и да не работи, за да може да се грижи за двете им дечица с церебрална парализа. Те не могат да ходят, да се хранят, нито да говорят, но майката с усмивка отбеляза, че звуците, които издаваше едното са признак за радост....

Вече нямам колебания за това, що е то нещастие.....