shany_m

..пожелавам си здраве и късмет. Останалото ще си го купя.

Вчера подобрих рекорда си от 13 непрекъснати часа работа на 15... Ммм, значи затова днес трудно фокусирам погледа си :)))

Когато сутрешното ми кафе изстива недокоснато ...когато броевете на Капитал се трупат непрочетени на бюрото ми ...когато свикна с хладните неделни утрини по път за работа ...и когато мога да изброя моментите, в които съм сама и тези, в които съм с приятели... ето това наричам living in the shаdow of life..

Представете си, заговори ми се за футбол! ..И за журналистика.
Съвсем скоро, изравняващият гол в самия край на един що-годе скучен мач беше определен като "случайност" или дело на Аллах (?!). Затова, с нетърпение ще прочета спортните страници на (вече) днешната преса. Интересно ми е как българските журналисти ще класифицират един ординерно красив, победен гол в последната минута на отбор, чиято игра през цялата среща беше далеч от доминирането...
..На мен не ми е известно "случайност" да има градация в "по- или най-случайност"..

just listen...

доста време мина since i've last posted something........

Предпоследният път, когато се замислих що е то нещастието, беше докато наблюдавах един млад и потънал в нещастие (и дим от пура) човек пред мен, с дилемата дали да иде на бала си с "малкия си мерцедес" (разбирай нещо сплеснато, само с две врати), или с "големия си мерцедес" (визирам нещо джипообразно).. Имайки предвид угрижения му вид, се запитах дали няма нещо погрешно в моите представи за мъка....

..... До последният път, когато миналата седмица пълноцветната представа за нещастие се пропи във всичките ми сетива! Изпълнени с оптимизъм родители ми обясняваха колко добре се чувстват в неизмазаната си къща и три стаи (една, от които без нито една мебел) ..и как таткото е имал толкова успешен сезон на работа, че е успял да купи няколко теракотени плочки (за стената зад печката)... а майката е могла да остане вкъщи и да не работи, за да може да се грижи за двете им дечица с церебрална парализа. Те не могат да ходят, да се хранят, нито да говорят, но майката с усмивка отбеляза, че звуците, които издаваше едното са признак за радост....

Вече нямам колебания за това, що е то нещастие.....

чудих се какво мога да напиша... и си замълчах...

http://www.youtube.com/watch?v=fjDojEOiMcE&feature=PlayList&p=FA947444E0A11F5E&index=20

... account in youtube: justhelpme ...

С риск това да си остане един жалък опит да post'на нещо в journal'а си.. и с риск да ви заразя с моето никакво коледно-новогодишно настроение реших все пак да напиша нещо за случая.
Бъдете ми живи и здрави и през новата година.. Бъдете мотивирани да живеете, да работите.. Бъдете щастливи, пълноценни, спокойни и доволни от себе си..

http://www.youtube.com/watch?v=pP1-t459bC0&feature=PlayList&p=FA947444E0A11F5E&index=17
Enjoy!

something that took me 10 - 15 years ago and made me nearly cry remembering those times...

http://www.youtube.com/watch?v=IJs8IHPKovk&search=Take%20That%20Mark%20Gary%20Howard%20Jason%20Glasgow%20SECC

I'm still hurting from a love i lost,
I'm feeling your frustration,
Then maybe all the pain will stop,
Just don't be close inside your arms tonight,
dont be to hard on my emotions


Cause i, need time,
My heart is numb has no feeling,
So while im still healing,
Just try and have a little patience,

I really wanna start over again,
I know u wanna be my salvation,
The one that i can always depend,

I'll try to be strong, believe me,
I'm trying to move on,
It's complicated but understand me,

Cause I need time,
My heart is numb has no feeling,
So while im still healing,
Just try and have a little patience

dark... don't ask why..

Жива съм:)...все още:) Не пиша не защото ме мързи или няма какво да коментирам около мен.. просто ми я няма музата, а когато нея я няма ставам много злъчна.. направо жестока на моменти:) ...ама който ме обича, ме обича с тръните ми:)
have a nice day friends..

Най-паметливите ще разпознаят този текст... който го разпознае без помощта на мрежата ще го призная за big fan :)

lately I've been feeling different,
like I've come from outer space,
and i notice something missing
when it's you i can't replace

And as i walk into the sun...
and as i stare across this ocean...
and as i start a brand new day...
will my life ever be the same again?

Up ahead there in the distance
shadows coming through the haze
you're the only one that listens..
to help me break loose from these chains

Парчето е върха!..........

Почти няма неща, за които да съжалявам че съм (или не съм) направила преди.. Единственото, което ме тормози, (въпреки че до известна степен не зависеше от мен) е че забравих арабския. Бях се научила да чета и пиша на крехката възраст от 13 години.. Куп случки след това плюс кандидатстването с биология обаче, изпариха всичко запаметено :( Сега чувствам едно ново и много силно желание да го науча.. самостоятелно.. въпреки че е ми е адски трудно, мисля че успявам :) Нали знаете Raga boom на Ishtar..от нея разбрах точно 2 думи :) А от Habibi хванах цели две изречения.. и това ако не е успех :))))

Ultraviolet...

Гледах го предпремиерно и не само че очаквах повече, но и останах разочарована.. Тя е млада вампирка от бъдещето с манекенска походка, ефектно прилепнали по нея лачени дрехи и странна коса, която спасява дете в куфарче.. Склонна съм да приема много футуристични идеи, но да си призная, това ми дойде в повечко:) Освен това, изобщо не намирах връзка между малкото реплики във филма.. сигурно за да се подсили sci-fi идеята.. не знам. Това определено не е от запомнящите се роли на моята любимка Мила Йовович (която разпознах накрая на филма:) )
И все пак, приемам опониращи ми мнения.. моля заповядайте:)))))

когато социалният ти живот потъне в забвение и едиственото най-социално нещо, което вършиш е да минеш през non-stop'а, за да си купиш нещо полуготово... когато работата ти се състои предимно от проблеми с независещо от тебе окончание... когато ежеминутно усещаш, че губиш почва под краката си, а нещо в тебе ври с отрицание.... и когато най-добрата ти приятелка ти каже, че изглеждаш наистина ужасно..
тогава сигурно вече имаш нужда от почивка..от две-три нови парцалки, безцелни разговори и няколко бездънни халби Амстел.. всичко това за предпочитане на брега на Амстел..
добре, помечтахме.. сега да се захващаме за работа!

zavoiat v muzikalnite mi predpochitania se zadylbochava...

Какво може да се случи след един изморителен и изнервящ ден?.. Разбира се да се прибереш от работа без никакво настроение и потънал в мълчание.
Изобщо нямам навика да поглеждам към семейната пощенска кутия, но този път нещо сякаш ме подбутна да го направя. За неопределеното време, в което я бяхме забравили се беше изпълнила с какво ли не! Куп сметки за мобилни и стационарни телефони, справка от Топлофикация, дразнещи рекламни брошурки... и един нетипичен на цвят плик със странна марка и красив, равен почерк :) Понеже не си спомням кога за последно съм получавала писмо, съвсем естествено беше да погледна дали пощальоните не са объркали адреса на получателя и съответно пощенската кутия. Красивият, равен почерк твърдеше, че странният на цвят плик е точно за мен:) А на мястото на подателя видях : USA! Има само един човек, който може да ми прати картичка и писъмце от там - моето мило другарче Петър... :)
И така, денят ми, макар и в залеза си, доби плътен и пъстър цвят:) 10x за което:)

Днес усетих омраза.. Мразя някой да е съсредоточен толкова много върху себе си, че да смали случващото се около него като мравчица. Да се харесва адски.. да прави превзети мимики.. да внимава върху движенията си.. да се концентрира във всяка своя "небрежна" дума.. да се мисли за много умен.. да акцентира на въображаемия си чар.. Мразя този тип хора с поведение на чистокръвни кралски потомци, с мозък колкото фъстъче и претенции на световноизвестен.. Мисля, че ние простосмъртните ги наричаме егоисти. Срещам ги тиха неприязън, понасям ги стоически и като си тръгнат се радвам..
Знам, че и ти си срещал такива...