|
|
|
October 23rd, 2009
12:10 am
Sbogom e poslednoto koeto se kazva m/u horata!
|
October 5th, 2009
10:22 am - вакуумните торби на нашия живот
Те са най-разнообразни по размери и цвят. Това, което ги свързва са две ленти гладка повърхност откъм отвора и издадено полиетиленово чучурче откъм дъното. За тези, които чуват за тях за първи път пояснявам: идеята е в торбата да поместиш сгънати дрехи, завивки или възглавници, да прилепиш един за друг гладките участъци откъм отвора и да изсмучеш с прахосмукачка въздуха от торбата през чучурчето, което връзваш на възел. Така, с това умно средство запращаш по недосегаемите рафтове иначе удобните и любими сезонни дрехи, предпазваш ги от досадни молци или други аеробни твари, пестиш от и без това оскъдното място в претрупания ти гардероб.. По-рано през тази година, докато затварях в една такава торба зимните си дрехи, не предполагах че толкова скоро ще се наложи да я отворя отново.
Но се наложи. Днес. Замислих се какво би станало, ако можехме с лекота да вакуумираме непотребни вече (или неприятни, или болезнено приятни) емоции, чувства, спомени.. Да ги сгънем, да изсмучем въздуха им и поместим в най-непосещаваните кътчета на мозъка си. После да продължим да трупаме нови, докато един ден не преценим, че и те са за запращане в нищото. А може би много от нас инстинктивно го правят като начин за емоционално самосъхранение или просто от егоизъм?
Ще се наложи ли да ги извадим отново и да се огледаме в тях. Май зависи от нас самите... Вадейки един по един любимите си някога пуловери, се питах толкова ли овехтели и измачкани ще изглеждат изоставените ни емоции ако решим да ги разопаковаме днес? Същите ли щяха да бъдат или щяха да носят белезите на времето в заточение? Нямаше ли да отмъстят за отхвърлянето им с болезнени гънки и познат до болка мирис или просто и скромно да влязат в употреба през новия сезон?
Натъпках летните си дрехи в няколко от полезните торби, издърпах въздуха на преживяното с тях през найлоновото чучурче и си пожелах да ги отворя на прага на следващото лято с повече оптимизъм и по-малко размишления.
Current Music: Sting - fields of gold
|
July 29th, 2009
June 10th, 2009
05:01 pm
..пожелавам си здраве и късмет. Останалото ще си го купя.
|
February 27th, 2009
09:50 am
Вчера подобрих рекорда си от 13 непрекъснати часа работа на 15... Ммм, значи затова днес трудно фокусирам погледа си :)))
Current Mood: ![[mood icon]](http://l-stat.livejournal.com/img/mood/classic/energetic.gif) hyper
|
July 20th, 2008
11:02 pm - моите нескончаеми седмици...
Когато сутрешното ми кафе изстива недокоснато ...когато броевете на Капитал се трупат непрочетени на бюрото ми ...когато свикна с хладните неделни утрини по път за работа ...и когато мога да изброя моментите, в които съм сама и тези, в които съм с приятели... ето това наричам living in the shаdow of life..
Current Mood: ![[mood icon]](http://l-stat.livejournal.com/img/mood/classic/sad.gif) dirty
|
June 26th, 2008
12:09 am - интересно ми е...
Представете си, заговори ми се за футбол! ..И за журналистика.
Съвсем скоро, изравняващият гол в самия край на един що-годе скучен мач беше определен като "случайност" или дело на Аллах (?!). Затова, с нетърпение ще прочета спортните страници на (вече) днешната преса. Интересно ми е как българските журналисти ще класифицират един ординерно красив, победен гол в последната минута на отбор, чиято игра през цялата среща беше далеч от доминирането...
..На мен не ми е известно "случайност" да има градация в "по- или най-случайност"..
|
June 11th, 2008
11:25 pm - sometimes...
just listen...
Current Mood: crushed
|
February 23rd, 2008
10:22 pm
доста време мина since i've last posted something........
|
October 18th, 2007
07:14 pm
Предпоследният път, когато се замислих що е то нещастието, беше докато наблюдавах един млад и потънал в нещастие (и дим от пура) човек пред мен, с дилемата дали да иде на бала си с "малкия си мерцедес" (разбирай нещо сплеснато, само с две врати), или с "големия си мерцедес" (визирам нещо джипообразно).. Имайки предвид угрижения му вид, се запитах дали няма нещо погрешно в моите представи за мъка....
..... До последният път, когато миналата седмица пълноцветната представа за нещастие се пропи във всичките ми сетива! Изпълнени с оптимизъм родители ми обясняваха колко добре се чувстват в неизмазаната си къща и три стаи (една, от които без нито една мебел) ..и как таткото е имал толкова успешен сезон на работа, че е успял да купи няколко теракотени плочки (за стената зад печката)... а майката е могла да остане вкъщи и да не работи, за да може да се грижи за двете им дечица с церебрална парализа. Те не могат да ходят, да се хранят, нито да говорят, но майката с усмивка отбеляза, че звуците, които издаваше едното са признак за радост....
Вече нямам колебания за това, що е то нещастие.....
|
October 3rd, 2007
02:37 pm
чудих се какво мога да напиша... и си замълчах...
|
January 25th, 2007
December 28th, 2006
09:41 am
С риск това да си остане един жалък опит да post'на нещо в journal'а си.. и с риск да ви заразя с моето никакво коледно-новогодишно настроение реших все пак да напиша нещо за случая.
Бъдете ми живи и здрави и през новата година.. Бъдете мотивирани да живеете, да работите.. Бъдете щастливи, пълноценни, спокойни и доволни от себе си..
http://www.youtube.com/watch?v=pP1-t459bC0&feature=PlayList&p=FA947444E0A11F5E&index=17
Enjoy!
|
November 6th, 2006
01:55 pm
something that took me 10 - 15 years ago and made me nearly cry remembering those times...
http://www.youtube.com/watch?v=IJs8IHPKovk&search=Take%20That%20Mark%20Gary%20Howard%20Jason%20Glasgow%20SECC
I'm still hurting from a love i lost,
I'm feeling your frustration,
Then maybe all the pain will stop,
Just don't be close inside your arms tonight,
dont be to hard on my emotions
Cause i, need time,
My heart is numb has no feeling,
So while im still healing,
Just try and have a little patience,
I really wanna start over again,
I know u wanna be my salvation,
The one that i can always depend,
I'll try to be strong, believe me,
I'm trying to move on,
It's complicated but understand me,
Cause I need time,
My heart is numb has no feeling,
So while im still healing,
Just try and have a little patience
Current Mood: ![[mood icon]](http://l-stat.livejournal.com/img/mood/classic/smile.gif) hopeful
Current Music: TAKE THAT - PATIENCE
|
October 12th, 2006
11:54 am
dark... don't ask why..
Current Music: Lacuna Coil - Swamped & Marylin Manson - Coma White
|
September 26th, 2006
10:19 am
Жива съм:)...все още:) Не пиша не защото ме мързи или няма какво да коментирам около мен.. просто ми я няма музата, а когато нея я няма ставам много злъчна.. направо жестока на моменти:) ...ама който ме обича, ме обича с тръните ми:)
have a nice day friends..
Current Mood: refreshed
Current Music: Vinny Troia pres Jaidene Veda - Flow (Gareth Emery Remix)
|
August 31st, 2006
09:53 am
Най-паметливите ще разпознаят този текст... който го разпознае без помощта на мрежата ще го призная за big fan :)
lately I've been feeling different,
like I've come from outer space,
and i notice something missing
when it's you i can't replace
And as i walk into the sun...
and as i stare across this ocean...
and as i start a brand new day...
will my life ever be the same again?
Up ahead there in the distance
shadows coming through the haze
you're the only one that listens..
to help me break loose from these chains
Парчето е върха!..........
|
August 29th, 2006
12:26 pm
Почти няма неща, за които да съжалявам че съм (или не съм) направила преди.. Единственото, което ме тормози, (въпреки че до известна степен не зависеше от мен) е че забравих арабския. Бях се научила да чета и пиша на крехката възраст от 13 години.. Куп случки след това плюс кандидатстването с биология обаче, изпариха всичко запаметено :( Сега чувствам едно ново и много силно желание да го науча.. самостоятелно.. въпреки че е ми е адски трудно, мисля че успявам :) Нали знаете Raga boom на Ishtar..от нея разбрах точно 2 думи :) А от Habibi хванах цели две изречения.. и това ако не е успех :))))
|
August 24th, 2006
09:21 am
Ultraviolet...
Гледах го предпремиерно и не само че очаквах повече, но и останах разочарована.. Тя е млада вампирка от бъдещето с манекенска походка, ефектно прилепнали по нея лачени дрехи и странна коса, която спасява дете в куфарче.. Склонна съм да приема много футуристични идеи, но да си призная, това ми дойде в повечко:) Освен това, изобщо не намирах връзка между малкото реплики във филма.. сигурно за да се подсили sci-fi идеята.. не знам. Това определено не е от запомнящите се роли на моята любимка Мила Йовович (която разпознах накрая на филма:) )
И все пак, приемам опониращи ми мнения.. моля заповядайте:)))))
Current Music: marylin manson - rock is dead
|
August 18th, 2006
06:35 pm
когато социалният ти живот потъне в забвение и едиственото най-социално нещо, което вършиш е да минеш през non-stop'а, за да си купиш нещо полуготово... когато работата ти се състои предимно от проблеми с независещо от тебе окончание... когато ежеминутно усещаш, че губиш почва под краката си, а нещо в тебе ври с отрицание.... и когато най-добрата ти приятелка ти каже, че изглеждаш наистина ужасно..
тогава сигурно вече имаш нужда от почивка..от две-три нови парцалки, безцелни разговори и няколко бездънни халби Амстел.. всичко това за предпочитане на брега на Амстел..
добре, помечтахме.. сега да се захващаме за работа!
|
|
|
![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
shany_m's journal